В памет на АПОСТОЛА

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш...
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.

...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.


    Златина Великова