събота, 5 май 2012 г.
петък, 23 март 2012 г.
Константин Хаджикалчов
Константин Хаджикалчов дарява за училища и талантливи ученици
Хаджикалчов дарява за училища, читалища, основава фонд, като желанието на дарителя е със средства от него да се поощряват талантливи ученици
Завършва Роберт колеж в Цариград (1872), владее турски, гръцки, английски и френски език.
Арестуван е за участие в Априлското въстание, но впоследствие е освободен по застъпничество на чужда анкетна комисия.
След Освобождението се включва активно в обществено-политическия живот на Източна Румелия, той е един от основателите на Либералната партия.
Включва се и в подготовката на Съединението (1885), доброволец е в Сръбско-българската война (1885). Издател е на вестник "Време" в Пловдив и кмет на града (1893).
Развива успешна търговска и банкерска дейност, прави големи дарения за хората от Пловдив и троянския край, където е родното място на баща му.
Константин Хаджикалчов е един от основателите на Пловдивската търговско- индустриална камара, акционер в текстилна фабрика в Сливен, в захарна фабрика в Пловдив, собственик на много къщи и имоти.
През 1994 - 1995 г. дарява средства за построяване на училището в Трявна, както и два от етажите на пансиона в двора на училището.
През 1917 г създава в Пловдив фондация и старчески приют. Прави дарение като купува на търг двуетажна къща и дворно място от близо 900 кв. метра, оценена на 425 хил. лв.
За самата издръжка на старческия дом той предоставя още 100 хил. лв в облигации. Дарява средства и за ремонт на училището в Орешака (до Троян), подпомага деца, които да се обучават в театрално майсторство, дава средства за финансиране на читалището и библиотеката там.
През 1925 г. внася 5 хил. лв. във Френско - белгийската банка в София за образуване на фонд на негово име - желанието на дарителя е със средства от фонда да се поощряват талантливи ученици. Умира в София.
Потомък на Хаджикалчов е лондонският адвокат Джон Бризби, известен с благотворителността си и с популяризирането на Троянско сред английски благородници и висши чиновници.
Дейността на Константин Хаджикалчов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
понеделник, 20 февруари 2012 г.
Левски
Левски
На 19-ти февруари 1873 г. бе обесен Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода. Народът го наричаше Дяконът, а душманите – Демонът на империята. Той няма нужда от похвални слова. Той посвети краткия си живот на България и се превърна в пример на саможертвата за Отечеството. Неговите дела са по-силни от думите, а неговата смърт е по-силна от живота. Той записа името си във Вечността, когато увисна със “страшна сила” над земята българска, която искаше неистово да го приеме в обятията си. Така, че да се слее с нея абсолютно, като капката в океана и да няма гроб, да няма камък, да няма край…. Защото той е просто един истински Българин. Защото той е Васил Левски.
С М Ъ Р Т Т А
Народе???? Бе написал Левски
без нищо след това..
А ний гадаем и до днеска
безмълвните слова.·
Какво е мислил да ни каже?
Завет, или псувня?
С тях искал е да ни накаже
за някаква вина?
Или е търсил да ни вдъхне
от свойта чистота.
В душите ни да не изсъхне
Смъртта за Свобода.
На 19-ти февруари 1873 г. бе обесен Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода. Народът го наричаше Дяконът, а душманите – Демонът на империята. Той няма нужда от похвални слова. Той посвети краткия си живот на България и се превърна в пример на саможертвата за Отечеството. Неговите дела са по-силни от думите, а неговата смърт е по-силна от живота. Той записа името си във Вечността, когато увисна със “страшна сила” над земята българска, която искаше неистово да го приеме в обятията си. Така, че да се слее с нея абсолютно, като капката в океана и да няма гроб, да няма камък, да няма край…. Защото той е просто един истински Българин. Защото той е Васил Левски.
С М Ъ Р Т Т А
Народе???? Бе написал Левски
без нищо след това..
А ний гадаем и до днеска
безмълвните слова.·
Какво е мислил да ни каже?
Завет, или псувня?
С тях искал е да ни накаже
за някаква вина?
Или е търсил да ни вдъхне
от свойта чистота.
В душите ни да не изсъхне
Смъртта за Свобода.
Асен ЙОРДАНОВ
събота, 18 февруари 2012 г.
В памет на АПОСТОЛА
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш...
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Златина Великова
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш...
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Златина Великова
Абонамент за:
Публикации (Atom)